Кана

Каната е преселница от тропиците на Централна и Южна Америка.

Ботаническото наименование на тропическото цвете произхожда от гръцкото “Kanna” и означава тръстика. То е дадено поради факта, че стъблата на красивото растение са кухи като стъблата на тръстиката. Много са имената, с които е позната каната в тропиците на Новия Свят. Наричат я “тръстикова лилия”, “календа”, “индиански сачми”, “английски сачми”, “тропическо растение от Куинсленд” Интересно е креолското наименование “тулима”, което произлиза от френското “tous les mois” (всичките месеци), докато французите я назовават “balisier rouge” (червена кана). Немците пък й дали името “дъждовно дърво, защото “плаче” преди дъжд.

Каните са едри тревисти растения с мощни коренища, огромни ефектни сиво-зелени или виолетово-кафяви листа и ярки цветове на стройни цветоноси.

Могат да бъдат отглеждани и като цъфтящи, и като листно-декоративни.Продължителния цъфтеж, устойчивостта им на жега и не на последно място заради неподатливостта им на болести и вредители,те са измежду най-обичаните цветя поради екзотичния си вид


В декоративното цветарство най-често се отглежда хибридната кана с височина на цветоноса от 0,5 до 3 метра и пищни ярки цветове с най-различна окраска – оранжева, червена, розова, бежова, жълта – в невероятни оттенъци. Има и сортове с контрастни шарки в други багри. Особеност на цвета при каните са така наречените стаминодии – тичинки, разраснали се в листчета.

За балконска украса се използват по-ниските сортове от видовете Крози – със сивеещи листа и цветове, напомнящи тези на гладиолите, или орхидееподобните кани. Засадени в контейнери и подходящо съчетани, те създават особено изискана обстановка.

В семейството на каните има само един род с около 50 вида. Всички те са многогодишни тревисти растения, но тропичният им произход ограничава приложението им в районите с умерен климат. У нас те се използват  като лятноцъфтящи видове. Към края на лятото постепенно поливането се намалява и накрая съвсем се преустановява.След първите слани коренищата се изваждат заедно с пръстта около тях и се прибират на сухо и проветриво място, където температурата не пада под 5 градуса. Като самите стъбла се изрязват на 10-15 см от коренището.

За да цъфтят каните дълго и обилно, прецъфтелите цветове трябва редовно да се премахват.

ВИДОВЕ:

-Червената кана (Canna coccinea), която привлича вниманието с оранжево-червените си цветове, събрани в 30 см съцветия и красива зелена багра на листата.

-Ниска кана (C. humilis), която достига само 140 см височина. Подобна на Червената кана, наричана е още китайска кана.

-Повехнала кана (C. flaccida) със светложълти 10см цветове, събрани в големи съцветия.Двуметровата кана  обитава Югоизточните райони на Северна Америка.

-Ядливата кана (C. edulis), която местното население на Северна Америка нарича “ачира”. Преимуществото й е, че се ползва за храна. В Андите “ачира” се отглежда специално заради богатите на скорбяла, грудковидно задебелени коренища, които се варят и ядат. На традиционния фестивал “Корпус Кристи” в Куско печените коренища на ядливата кана се продават като местен деликатес. В Перу ги пекат и приготвят гъста каша със сладък вкус.

-Градинската кана (C.indica hybrida), чиито култивари са отделени в две групи:
-Кани Крози (Canna x generalis) - включва сортове, създадени от Пиер Крози – те имат цветове с диаметър около 10 см и наподобяват цветовете на гладиола;
-Орхидеоподобни кани (Canna x orhioides) – тук се обединяват култивари, създадени от колекционера Шпренгер. Цветовете им са едри (до 20 см в диаметър), накъдрени и напомнят цветовете на орхидеята Катлея (Cattleya).

Осветление:
Каните обичат слънцето, липсата на достатъчно светлина води до намаляване и прекратяване на цъфтежа.

Поливане:
Редовното и обилно поливане се отразява добре. Но да не се задържи излишно количество влага.

Торене:
Торенето с прегорял оборски тор ще допринесе за увеличаване на почвеното плодородие, а оттам и за по-добрия външен вид на растението. Те се нуждаят от по-лек механичен състав на почвения субстрат. В никакъв случай не засаждайте каните на глинести почви. Ако нямате друга възможност, лесно може да разрешите този проблем с добавянето на пясък при разкопаването.
Почвата трябва да бъде дълбоко обработена  и много богата с хранителни вещества, влажна и пропусклива.

Размножаване:
Каните са незимоустойчиви – минусовите температури повреждат листата и цветовете, а при по-продължителни застудявания могат да загинат и коренищата.
В домашни условия каните се размножават чрез разделяне на коренището. Това се прави през февруари, като коренищата се почистват добре и се нарязват на парчета така, че всяко парче да съдържа поне една възобновителна пъпка. Засаждат се в почвен субстрат и се поливат умерено. След като новите стъбълца се покажат на повърхността на почвата, трябва да осигурите силно осветление. В края на април (като премине опасността от слани) младите растения се засаждат в градината.
Друг начин за размножаване на каните е чрез семена. Това е възможно, тъй като голяма част от видовете и хибридите плодоносят в условията на нашия климат. Плодът представлява сферична кутийка с големи лъскави светлокафяви до черни семена. За да поникнат, обаче, те се нуждаят от скарификация (надраскване на семенната обвивка), което най-лесно се прави като ги натъркате с телена четка. При семенното размножаване новото поколение не възстановява напълно декоративните качества на родителите и освен това зацъфтява чак на втората година.

Коментари