Родината на това бавнорастящо вечнозелено дърво е Средиземноморието. Принадлежи към сем. Lauraceae.
Има конусообразна форма и достига височина 12 м. и диаметър 9 м.
Най - характерното нещо в него са елипсовидните, ароматни, тъмнозелени, лъщящи листа, които се използват за подправка от векове.
Лавровото дърво цъфти в началото на лятото с дребни, светложълти цветове, във формата на звезда.
Растението ражда малки плодчета, които през лятото са зелени, а есента стават тъмночервени.
Подходящо е за декоративно подрязване.
То е топлолюбиво, светлолюбиво и сравнително студоустойчиво растение, с
добре развита коренова система. В домашна обстановка трябва да се
разположи на слънчево място и да получава достатъчно свеж въздух.
Издържа на течение. Подобрява атмосферата на астматиците в жилищните
помещения. Не се препоръчва прекомерно поливане през зимния период.
Пресаждането се прави през пролетта. В южните райони се отглежда и на
открито. Температури до минус 11 градуса не причиняват повреди
За растежа и развитието му са нужни около 25-30 градуса активна температура, богата почвена смес, съчетана с редовно поливане, торене с органо-минерални смеси, резитба и борба с листните и кръвните въшки. Чувства се прекрасно на открито. Периодично пулвелизирайте и дори освежавайте с течаща водна струя.
Период на цъфтене: Април до май.
Произход: Средиземноморието.
Месторастене: Слънчево до сенчесто.
Субстрат: Глинеста градинска пръст с малко торф и пясък, оптимална пръст.
Поливане, торене: В периода на израстване се поддържа умерена влага. Туфата не трябва да изсъхва, особено по време на пускането на издънки. До август се подхранва всяка седмица.
Други грижи: През лятото от време навреме се подлага под силна водна струя.
Презимуване: Понася за кратко време студ до -10°С.
Оставя се на светло и проветриво при температура 0-6°С, но ако се налага, възможни е в тъмна и прохладна зимна квартира. Полива се малко. При необходимост през март се подрязва, без да се повреждат листата! Рядко се пресажда.
Вредители, болести: Щитоносни въшки.
Размножаване: Чрез семена през есента или чрез резници през лятото.
Дафиновият лист може да се използва в прясно състояние или да се обере през лятото, след което да се изсуши. След година изсушеният дафинов лист изгубва аромата си.
За растежа и развитието му са нужни около 25-30 градуса активна температура, богата почвена смес, съчетана с редовно поливане, торене с органо-минерални смеси, резитба и борба с листните и кръвните въшки. Чувства се прекрасно на открито. Периодично пулвелизирайте и дори освежавайте с течаща водна струя.
Период на цъфтене: Април до май.
Произход: Средиземноморието.
Месторастене: Слънчево до сенчесто.
Субстрат: Глинеста градинска пръст с малко торф и пясък, оптимална пръст.
Поливане, торене: В периода на израстване се поддържа умерена влага. Туфата не трябва да изсъхва, особено по време на пускането на издънки. До август се подхранва всяка седмица.
Други грижи: През лятото от време навреме се подлага под силна водна струя.
Презимуване: Понася за кратко време студ до -10°С.
Оставя се на светло и проветриво при температура 0-6°С, но ако се налага, възможни е в тъмна и прохладна зимна квартира. Полива се малко. При необходимост през март се подрязва, без да се повреждат листата! Рядко се пресажда.
Вредители, болести: Щитоносни въшки.
Размножаване: Чрез семена през есента или чрез резници през лятото.
Дафиновият лист може да се използва в прясно състояние или да се обере през лятото, след което да се изсуши. След година изсушеният дафинов лист изгубва аромата си.
Коментари
Публикуване на коментар