Мамилария

Жизненият цикъл на мамилариите съвпада с нашата сезонност. През периода на растеж – от пролетта до късно лято, растенията се поливат умерено. Важно условие е да са посадени в лека песъчлива почва и да бъдат настанени на слънце. Повечето видове през зимата предпочитат да “заспят” при температура 8-10 градуса без поливане. Ако прекарат зимата в отоплявано помещение, трябва да се поливат, макар и през 15-20 дни. Такова отглеждане обаче се отразява зле на цъфтежа. През март трябва лекичко да започнем да пулверизираме, а след това и да поливаме по малко мамилариите, за да ги “разбудим".

Различните видове от този кактус са широко разпространени в южните щати на САЩ, в Мексико, страните от Централна Америка, Куба и други острови на Карибско море. В природата са неголеми кълбовидни или с обтегната форма, с единични или разклонени стъбла.

Родът на мамилариите (Mammilaria) е сред най-големите в семейство Кактуси. В него се включват над 400 вида, разпространени в Мексико, южните щати на САЩ, в Централна и Южна Америка. Мамилариите доста по-често се срещат по первазите сред останалите цветя, отколкото който и да е друг вид кактуси. Сред тях има изключително непретенциозни и лесни за отглеждане видове, но също и много капризни и затова слабо разпространени. Не е трудно да бъдат разпознати. Те са сравнително дребни, с кълбовидна или цилиндрична форма. Някои от тях имат единични стъбла, други се отрупват с детки, а трети образуват  плътни килими. Отличителният им белег са така наречените мамили (от лат. mammilla – цицка), които спираловидно покриват стъблото.

 Мамилите при различните видове са много разнообразни по форма, големина и количество. На върховете им са разположени ареолите, увенчани от снопчета бодли или различни влакънца. Те направо смайват с разнообразието си -  прави, извити, гладки или грапави, блестящи или матови, твърди или наподобяващи меки перца. Цветовете при мамилариите се появяват не от ареолите, а от пазвите на миналогодишните мамили, и са разположени като венче около върха на растението. Те обикновено са дребни, оцветени в разнообразни оттенъци на бялото, жълтото и червеното. След прецъфтяването мамилариите остават пак с венчета, но вече от плодове, които няколко месеца ги украсяват.

Изключително разнообразни са и бодлите им. Благодарение на тях повечето видове са прекрасни даже когато не цъфтят.Кактусът цъфти с множество цветчета, които се разполагат под формата на венче и се появяват непрекъснато през цялото лято. Зимата се държи в прохладни помещения, при температури около 8-10 С. Този вид кактуси са светлолюбиви, но трябва да се пазят от преки слънчеви лъчи. Поливат се при пресъхване на почвата.

Не изискват пръскане, но са претенциозни към свежестта на въздуха, в горещите дни трябва да се отварят прозорците.

Тъй като миммиларията обича малките, недълбоки саксии, възрастните екземпляри трябва да се пресаждат само ако саксията им е станала очевидно тясна.

 Размножаване: Размножава се със семена и резници.