Салвия

Градинският чай или салвия (Salvia officinalis) е малък вечнозелен храст с дървенисти стъбла, сивкави листа и сини до виолетови цветове, растящ в Южна Европа и Средиземноморието, а също и в югозападната полупустинна част на Северна Америка.

Той се отглежда много като подправка и билка и понякога може да се обърка с някои близки видове. „Салвия“ (Salvia) е името на рода, към който принадлежи и градинският чай.Цъфти през юни и юли, с дребни, виолетови цветове, разположени в съцветия във формата на клас. Листата на градинския чай са вечнозелени, продълговати и покрити с мъх. От тях се разнася и ароматът на растението.Приложенията и ползите, които му се приписват са много и разнообразни и често се споделят с близките му видове. Употребите на градинския чай са:

• Чайове, запарки и отвари, за които се смята, че имат успокоително действие и подпомагат храносмилането;
• консервиращи овкусявания, например на сирене;
• като подправка в готвенето.

В някои части на Европа, особено на Балканите, градинският чай се отглежда и за получаване на етерично масло, въпреки че обикновено в тези случаи заедно с него се събират и обработват и други сродни видове като Salvia triloba.

Има няколко културни разновидности градински чай. Повечето от тях се отглеждат по-скоро като декоративни растения, отколкото заради техните лечебни свойства. Всички се ценят като малки цъфтящи храстчета за украса и като ниско антиерозионно насаждение, особено при сух и слънчев климат. Отглеждат се лесно от летни резници.

Имена на културни видове са:

• Purpurascens, с виолетови листа, смятан от някои за най-силния от градинските чайове;
• Tricolor, с листа, изпъстрени в бяло, жълто и зелено;
• Berggarten, с големи листа;
• Icterina, с листа, нашарени в жълто и синьо;
• Alba, с бели цветове,
• Lavandulaefolia, с малки листа.

Една средновековна поговорка, приписвана понякога на Мартин Лутер, е взаимствана всъщност от средновековната медицинска школа в Салерно и гласи, че "няма от какво да умре човек, който гледа градински чай": „Cur moriatur homo cui Salvia crescit in horto?. Към това Хилдегард от Бинген добавя: „Защо човек трябва да умира, докато салвия расте в градината му, ако не защото нищо не може да победи смъртта?“. Именно затова известният средновековен каталонски философ Арналд от Вилянова се опитва да въведе градинския чай в кулинарните традиции на Пиренейския п-ов, но трактатите и съветите му не придобиват особена популярност в Иберия.

След като салвията прецъфти, тя трябва да се ореже до 1/3 от височината си, за да продължи да расте комппактно.Салвията предпочита горещи и слънчеви места, с умерено суха, добре отцеждаща се почва, в която да има варовик (в диво състояние расте по каменисти склонове, в масиви от хвойна).
Размножаване: Размножаването става чрез резници в началото на лятото.
Салвията се комбинира добре в лехи с гипсофила, лавандула, сантолинат, розите.