Многогодишно
тревисто растение, 30—70 см високо, достигащо до 50-годишна възраст.
Коренът е до 20 см дълъг и около 2 см дебел, с 2—6 едри разклонения, по
форма понякога напомня човешка фигура. Стъблото най-често е единично, с
връхна розетка от 2—5 листа. Листата са с дръжки, сложно длановидни,
съставени от 5 елипсовидни листчета, на върха заострени, по края
напилени, в основата клиновидно стеснени. Цветоносно стъбло се развива
едва на третата година. Съцветието е сенник, съставен най-често от 5—20
дребни цветчета. Венчето е бяло или зеленикаво. Плодът е с бъбрековидна
форма, яркочервен, месест, с 2—3 костилки. Цъфти през юли.
Съставки: Съдържат тритерпенови сапонини, наречени панаксозиди; етерично масло, в състава на което влизат сесквитерпени, тлъсто масло, алкалоиди с неизучен състав, витамин В1 и В2, аскорбинова киселина, захари, фитостероли, слузни вещества, смоли и др.
Като
тонизиращо средство при изтощение, бърза уморяемост, психична и
мускулна слабост, анемия, при полова слабост, атеросклероза и др.
Начин
на употреба - От корените на жен-шена се приготвят препарати (спиртен)
извлек, течен екстракт, таблетки), които се продават в аптеките. В
домашни условия може да се приготви запарка, като 1/2 чаена лъжичка
ситно стрити корени се заливат с 250 или 500 см3 вряща вода. Тази доза се употребява за 1 ден.
Към
растенията със стимулиращо и укрепващо нервната система действие се
отнасят голям брой невиреещи у нас растения като кафееният xpacт(Cofea
arabica L.), китайският лимонник (Schisandra chinensis (Turcz.) Baill.),
далекоизточното растение елеутерокок и др.
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КЛИМАТ И ПОЧВА
Обикновеният жен-шен (Раnaх ginseng C. А. Меу) е реликтен вид, ендемит на Манджурската флористична зона, разпространен под склона на дърветата на широколистната и иглолистна дървесна растителност, предпочита добре дренирани кафяви горски почви и чакълести пропускливи подпочви.Жен-шенът е сенколюбиво растение, вирее при непълно засенчване -60-70%, и при осигурена въздушна влага 60-80%.
Изискванията му са исторически определени от естествените сенчести обитания на високи и прохладни места - 600-1400 м надморска височина.Прякото слънчево греене затормозва и спира растежа и развитието на растенията, а пълното засенчване се отразява неблагоприятно на нарастването на листата и корените и благоприятства развитието на гъбните болести. Изискванията на жен-шена към топлината са умерени- успешно се развива в райони с годишна сума на температурата (над 10°С) от 2000 до 3000°С. В по-топлите планински условия се получава по-добра реколта семена, а в по-високите и прохладни места нарастването на корените и синтезата на биологично активни вещества е по-интензивна.Жен-шенът е силно студоустойчиво растение.
При условията на Северна Корея, руския Далечен изток и Северен Китай не измръзва, въпреки че температурите през зимата постига до минус 42 °С.По отношение на влагата и почвата изискванията са по-скромни. Предпочита умерено навлажняване без заблатяване. Заблатяването се оказва гибелно и корените загниват и умират. Има високи изисквания към атмосферната влага, особено през горещите летни месеци.
Изобилните валежи през време на цъфтенето пречат на опрашването и добивът на семена е силно намален.Въпреки че вирее на различни почвени типове, предпочита кафявите горски почви, които са рохки, структурни, пропускливи, проветриви. Особено предпочитание има към органичните торове - листовка, прегорял оборски тор, торф, овчи тор и др. Освен хранителните вещества азот, фосфор и калий, органичните торове подобряват структурата, проветривостта и влагозапасяването на почвения слой. Подпочвата трябва да е песъклива, дори камениста, отцедлива, за да не се получава заблатяване и подгизване.Като растение жен-шенът бавно нараства и има крехки тъкани, което показва, че трябва да се води успешна борба с плевелите и растенията трябва да се пазят от нараняване.
Съставки: Съдържат тритерпенови сапонини, наречени панаксозиди; етерично масло, в състава на което влизат сесквитерпени, тлъсто масло, алкалоиди с неизучен състав, витамин В1 и В2, аскорбинова киселина, захари, фитостероли, слузни вещества, смоли и др.
Среща
се нарядко в далекоизточните райони на СССР, в Североизточен Китай и
Корея, където се и отглежда. Култивира се още в Кавказ, Украйна и други
райони на Съветския съюз.
Корените
на жен-шена се ползуват с широка популярност като тонизиращо средство в
народната медицина на Китай, Япония и други далекоизточни страни. С
методите на научната медицина са доказани своеобразните свойства на
жен-шена да уравновесява нервните процеси, да стимулира мускулната
издръжливост.ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КЛИМАТ И ПОЧВА
Обикновеният жен-шен (Раnaх ginseng C. А. Меу) е реликтен вид, ендемит на Манджурската флористична зона, разпространен под склона на дърветата на широколистната и иглолистна дървесна растителност, предпочита добре дренирани кафяви горски почви и чакълести пропускливи подпочви.Жен-шенът е сенколюбиво растение, вирее при непълно засенчване -60-70%, и при осигурена въздушна влага 60-80%.
Изискванията му са исторически определени от естествените сенчести обитания на високи и прохладни места - 600-1400 м надморска височина.Прякото слънчево греене затормозва и спира растежа и развитието на растенията, а пълното засенчване се отразява неблагоприятно на нарастването на листата и корените и благоприятства развитието на гъбните болести. Изискванията на жен-шена към топлината са умерени- успешно се развива в райони с годишна сума на температурата (над 10°С) от 2000 до 3000°С. В по-топлите планински условия се получава по-добра реколта семена, а в по-високите и прохладни места нарастването на корените и синтезата на биологично активни вещества е по-интензивна.Жен-шенът е силно студоустойчиво растение.
При условията на Северна Корея, руския Далечен изток и Северен Китай не измръзва, въпреки че температурите през зимата постига до минус 42 °С.По отношение на влагата и почвата изискванията са по-скромни. Предпочита умерено навлажняване без заблатяване. Заблатяването се оказва гибелно и корените загниват и умират. Има високи изисквания към атмосферната влага, особено през горещите летни месеци.
Изобилните валежи през време на цъфтенето пречат на опрашването и добивът на семена е силно намален.Въпреки че вирее на различни почвени типове, предпочита кафявите горски почви, които са рохки, структурни, пропускливи, проветриви. Особено предпочитание има към органичните торове - листовка, прегорял оборски тор, торф, овчи тор и др. Освен хранителните вещества азот, фосфор и калий, органичните торове подобряват структурата, проветривостта и влагозапасяването на почвения слой. Подпочвата трябва да е песъклива, дори камениста, отцедлива, за да не се получава заблатяване и подгизване.Като растение жен-шенът бавно нараства и има крехки тъкани, което показва, че трябва да се води успешна борба с плевелите и растенията трябва да се пазят от нараняване.
Коментари
Публикуване на коментар