Зюмбюл

Зюмбюлът е много известно, често срещано, едносемеделно, пролетноцъфтящо растение.Дал е името на семейството, в което членува - това са сем. Зюмбюлеви.Латинското му наименование "Hyacinthus" идва от името на герой в гръцката митология на име Хиацинт - син на музата Клио и царят на древна Македония на име Пир.Произхожда от част на околните местности при Каспийско море, в зоните на Иран и Туркменистан.В арабският свят, най - вече в Персия Зюмюбълт е бил изключително почитано и ценено растение, което и до ден днешен е запазило своята символика.Пророкът Мохамед е казал за него: "Ако имах единствено два залъка хляб, бих продал единия, за да си купя Зюмбюл, който да нахрани душата ми".Дълго време това цвете е било популярно в тази зона на Азия, но едва около преди 3 века западните европейци са го внесли на територията на Европа, където и до ден днешен е много популярно и отглеждано растение.Подземният орган на Зюмбюла е едра луковица, която напълно безпроблемно изкарва зимният сезон навън.През пролетта, когато се стопи снежната покривка, заедно с много други, това цвете подава своите листа над почвата.Те са зелени, с гладка периферия, леко месести, без дръжка и притежават успоредна нерватура (жилкуване).Впоследствие от техният център започва да се подава дебелото, цветоносно стъбло, което е покрито със множество дребни цветчета, издаващи силен, изключително приятен аромат.Тяхната структура включва 6 венчелистчета, 6 тичинки и 1 плодник с горен завръз.Чашелистчета липсват.Баграта е изключително разнообразна.Може да бъде бяла, жълта, оранжева, но най - често е синя.Именно благодарение на нея и приятния мириз Зюмбюлът привлича голямо количество разнообразни опрашвачи - пчели, нощни пеперуди, мухи или оси с издължен устен апарат и др.След като приключи цъфтежът цялата надземна част - листата и цветът изсъхват и опадат.Жизненият цикъл на растението е приключил.Семената са хвърлени и луковицата остава в период на покой до следващия сезон, когато отново ще поникне.Зюмбюлът, който се продава на пазарите е от видът Hyacinthus orientalis.Има множество негови хибриди, които притежават доста едри цветове в много разнообразна цветова гама.По - популярни сортове са например Hyacinthus orientalis 'Delft Blue', цъфтящ в типичното за Зюмбюла синьо, Hyacinthus orientalis orientalis 'WoodStock' в пурпурно червено, Hyacinthus orientalis 'Jan Bos' във вишнево, Hyacinthus orientalis 'City of Haarlem' в нежно жълто и мн. др.Доста по - малко познати видове са Hyacinthus litwinowii и Hyacinthus transcaspicus, които много рядко могат да се видят като декоративни представители.

Сред най-атрактивните видове са:

“Anna Marie” - нежно розов, “Blue Jacket” - наситено син или пурпурен, “Karnegie” - снежнобял, “City of Harlem” - бледожълт, “Jan Bos” - червен с бял център, “Lady Darby” - розов, “Lord Balfour” - виолетов, “Maria Christina” - прасковен.

Отглеждане и грижи:

Размножаване:

Размножаването се осъществява аналогично на всички луковични растения.Първата година върху една луковица може да има не една, а две (понякога и повече) спящи пъпки.От тях се развиват две отделни растения, които пък формират две съвсем отделни, независими луковици.Изваждат се, отделя се нужното количество и се връщат обратно в почвата.На практика растението осъществява само процеса и вие не трябва да действате по никакъв начин.Понякога зюмбюлите формират и странични детки от луковицата.Те се отделят и засаждат отделно.

Зацъфтяват на втората или третата година.Размножаването със семена също е възможно.Ако имате намерение да го практикувате имайте напредвид няколко неща.Когато растението направи семенни кутиики е добре да поддържате стъблото изправено, без пряк контакт с почвата, защото може да загние и да се разпукне преждевременно.При образуването им, след прецъфтяване наторете с кафяв Кристалон - NPK 12 - 12 - 36 + 1Mg, за да може цветето да изхрани семената, които понякога немогат да узреят.Съберете ги, когато семенната кутиика изсъхне и леко се разпукне.

Място:

Растенията виреят добре на лека, песъчлива почва, торена с угнил животински тор и на слънчево и проветриво място. В тежките и влажни почви луковицата загнива. У нас се отглежда предимно в саксии. Цветето изисква слънчево място, обикновено до прозореца. Необходима му е добра влажност на въздуха, температура до 15 градуса.

Родината му е Източното Средиземноморие и Средна Азия.
У нас се отглежда в дворовете и някои подобрени сортове достигат 30 см височина.

Съвет:

Пазете зюмбюла от силните обедни лъчи! Като се образуват дъщерни луковици (детки), те се отчупват внимателно и се съхраняват отделно. Детките цъфтят обикновено на втората-третата година, когато се садят в лехи.