Градински кукуряк

Расте предимно в Централна и Южна Европа – Испания, Португалия, Румъния и Украйна. Силно отровно е, но в малки количества в миналото е служило като приспивателно.Наричан още Коледна роза, градинският кукуряк е многогодишно, ниско растящо растение, със тъмни и гладки листа и 5 снежно бели венчелистчета.
Един от най-популярните и красиви кукуряци е черният кукуряк (Helleborus niger), който расте от Южна Германия до Сърбия. Наречен е така заради цвета на корените си, които се използват в народната медицина. Въпреки че по име е черен, той има много едри снежнобели цветове, от външната страна с лек розов оттенък, който се увеличава с възрастта. За разлика от другите кукуряци, при които цветовете са наведени надолу, неговите са изправени. Листата са плътни, кожести, тъмнозелени, по време на цъфтежа, който е през декември-април, изглеждат великолепно, след което постепенно отмират и се заменят от нови.

Култивира се още от Средновековието. В Германия съществува традиция за Рождество да се подарява цъфнал кукуряк в саксия или на букет. Немците го наричат снежна роза и вярват, че се е появил от сълзите на овчарче, което нямало какво да подари на младенеца Христос. Създадени са много разновидности и сортове с бели, розови и тъмночервени едри, до 11 см в диаметър, цветове.

Кукурякът предпочита полусенчести места сред дървета и храсти, но добре расте и на не много плътна сянка, а също и на припечни места, ако се полива редовно.

Почвата, на която кукурякът ще се развива добре, трябва да е глинеста, дълбоко обработена и добре наторена с оборски тор. Реагира добре при внасянето на варовик, но почвената реакция трябва да е неутрална. Не бива да се допуска нито пресъхване, нито преовлажняване на почвата. На едно и също място кукурякът може да расте и да цъфти обилно десетки години.

Размножаването става чрез разделяне на коренището и чрез посев. Възрастните растения е добре да се разделят и пресаждат или рано напролет, преди да е започнал растежът на корените, или късно през есента. Кукуряците по правило не обичат пресаждането и когато това стане, цяла година капризничат, растат слабо и често не цъфтят, но почти никога не загиват. Посаждането става в предварително подготвени дупки с дълбочина около 30 см, на разстояние 30-40 см една от друга. След това в течение на 15-20 дни трябва да се полива обилно.

Със семената може да се получи голямо количество нови растения, ако се засеят веднага след узряването - в края ня юни. През пролетта ще поникнат по-голямата част от тях, а останалите - през следващата година. Младите растения се пикират  на полусенчесто място в стадий 1-2 истински листа на разстояние 20 см. На постоянно място се засаждат след 3-4 години през август-септември. Обикновено получените от семе кукуряци зацъфтяват след 3-4 години, но има нови сортове, които може да цъфнат още на втората година.

Кукурякът е измежду най-честите обитатели на сенчестите части на алпинеумите и градините. С годините се образуват големи туфи, които дават по 50-60 цветни стъбла и красят градината през цялата година.

Растението се поддава лесно на отглеждане. Обича светлите места, но не и ярката светлина. Оптималната температура на помещението е 15 - 20 градуса. Почвата трябва да бъде богата на хумус, напоена с влага, но не и задържаща вода.

Родина му е Северна Гърция. Култивирано е с медицинска цел още през 1641г. У нас се отглежда в дворовете и някои подобрени сортове достигат 20 см височина. Градинският кукуряк понася добре полусянка.

Размножава се чрез луковици и семена. Луковиците се засаждат в началото на септември на дълбочина, не по-голяма от 5-6 см. и разстояние, което да позволи свободно разлистване на пролет. Семената се засяват рано напролет.