Пирен

Пирен, ерика е нисък храст с мъхести клони и тесни светлозелени листа. В края на клончето се развиват розови или бели цветове. Цъфтежът е дълготраен и продължава от ноември до януари. Цветовете са обагрени в розови, червено и лилави.

Двете растения пирен и калуна често се объркват. Почти еднакви на вид, те се различават по листата, които при пирена са иглести и последователни, а при калуната - люсповидни и керемидообразно наредени. За засаждане в пролетни сандъчета се предлага предимно Erica herbacea (syn. Erica cornea). Тя е особено издръжлива през зимата и се среща в множество сортове. Най-известни са: „Зимна красавица" - розововиолетова, „Снежна кралица" - бяла, „Вивелии" -червеновиолетова. При някои разновидности („Ауреа", „Златна Звездица", „Слънчево увивно"), листата променят цвета си през лятото и зимата и стават бронзови или месингови, златистозелени или оранжево-кафяви.

Период на цъфтене: В зависимост от сорта от декември до април.

Произход: Европа.

Месторастене: Слънчево до полусенчесто.

Субстрат: Пръст за рододендрони, примесена с пясък.

Засаждане: Купените готови или отгледани самостоятелно (-» Размножаване) млади растения се засаждат на разстояние 30см едно от друго.

Поливане, торене: В периода на израстване се поддържа леко влажно. През пролетта, в ранното и късно лято се подхранва веднъж с органичен тор или рододендронов тор.

Други грижи: Прсцъфтелите цветове се изрязват.

Презимуване: Без зимна защита. Да не се допуска изсушаване.

Вредители, болести: При прекомерна влага е възможно да се развият гъбички.

Размножаване: Размножаването е сложен процес и се препоръчва да се извършва от специалисти.

Ериката може да се отглежда като едногодишно растение, като в края на сезона растението се унищожава, или да се пресади през пролетта. Ако изберете втория подход, набавете си свежа торфеста почва със слабо съдържание на варовик.